понеделник, юни 08, 2009

На Марс май има живот


Микроби, които живеят под почвата на Марс, са причина за мъглата от метан около Червената планета, твърдят учени от НАСА, цитирани от в. “Сън”. Газът е открит с помощта на орбитиращ космически апарат и наземни телескопи.

На Земята метан се отделя при храносмилателния процес на кравите, припомнят експерти. Очаква се НАСА днес да оповести откритието на метан на конференция от централата си във Вашингтон. Някои учени смятат, че метан се отделя в резултат на вулканична активност, но на Марс няма такава. Още един факт в подкрепа на твърдението, че на Червената планета има живи микроорганизми, е, че метанът е открит в райони, където има облаци от водни пари, а водата е особено важна за зараждането и поддържането на живот.

Учените от НАСА допускат, че метанът на Марс се отделя като отпадъчен продукт от микроорганизми, наречени метаногени, които живеят във вода под подпочвения лед.
Те трябва да са живи, в противен в случай в марсианската атмосфера няма как да бъде открит метан. Джон Мъри, член на екипа, който ръководи мисията “Марс Експрес”, смята, че “мини марсианците” са в състояние на анабиоза и могат да бъдат съживени.
Британският професор Колин Пилинджър, ръководител на неуспешната мисия “Бигъл 2″ до Марс през 2003 г., също смята, че метанът в атмосферата на Марс свидетелства за наличието на живот на планетата. “Метанът е продукт на биология. За да има метан на Марс е необходим възобновяем източник. Най-логично е това да са микроорганизми. Така че ако откриете метан в атмосфера, можете да допуснете, че там някъде има живот.

Това не е доказателство, но е откритие, което си струва да бъде изследвано отблизо”, обяснява Пилинджър. Откритието на НАСА потвърждава предишни изследвания на космическия апарат “Марс Експрес”, който орбитира около Червената планета от пет години, и през 2004 г. откри признаци за наличието на метан. Британският виден експерт Ник Поуп, който е ръководил правителствен проект за НЛО, определя откритието като “най-значимото на всички времена”. “Едва ли има нещо по-вълнуващо от мисълта, че не сме сами във Вселената.

Ако има живот на Марс е логично да допуснем, че го има и на други места. Животът се е зародил на Земята, защото това да не се случи и другаде? Марс много прилича на Земята - близък е по размер и също е вътрешна скалиста планета, има климатична система и атмосфера”, казва Поуп. Повече от век Червената планета разпалва въображението на хората като вероятен дом на извънземни същества. На повърхността й обаче не могат да оцелеят живи организми, защото за разлика от Земята Червената планета няма магнитен щит, който да я предпазва от смъртоносната слънчева радиация.

Под повърхността на Марс е открита вода под формата на лед. Много учени смятат, че преди два милиарда години Червената планета е била покрита с океани в течно състояние.
През 2007 г. “Марс Експрес”, изследвайки южния полюс на Марс, откри доказателство, че на планетата все още има вода с помощта на радар, който прониква под повърхността, припомня изданието.

Метанът в атмосферата на Марс е концентриран в три специфични района, показват най-точните измервания, правени досега, съобщи сп. “Ню сайънтист”. Това може да е доказателство за съществуване на микроби под марсианската повърхност, казаха американски учени на пресконференция на НАСА, цитирани от световните информационни агенции.

“Няма данни метанът да е донесен на планетата от комети или астероиди”, допълниха те.
Метанът може също да е продукт на геологически процес. Няма обаче признаци газът да е образуван от вулкани, защото в такъв случай нивото на въглероден двуокис би трябвало да е по-високо. Ако е образуван от химическа реакция под повърхността, би трябвало да излиза от пукнатини, каквито още не са открити. Откакто на Марс беше открит метан през 2003 г., три екипа установиха доказателства за наличие на газа с наземни телескопи и с измервания на европейския орбитиращ апарат “Марс експрес”.

Някои изследвания показаха, че газът не е разпределен равномерно по планетата. Източниците на метана обаче остават неясни. Сега екип, ръководен от Майкъл Мума от космическия център на НАСА “Годард”, направи карти на Марс с висока резолюция, които показват три района малко на север от екватора, където излиза газът, и ги публикува в сп. “Сайънс”. Картите са по данни от 2003 г.

Екипът използва два телескопа в Хавай - инфрачервения телескоп и Кек-2, за да измери светлината, излъчвана от планетата. Наблюдавайки Марс през дълъг и тесен процеп екипът прави картата на метана при въртяща се планета. “Наблюдавахме и картографирахме много струи метан на Марс, една от които освободи около 19 000 метрични тона метан”, каза участвалият в изследването Джеронимо Вилануева от Американския католически университет във Вашингтон.

“Струите излизат през по-топлите сезони - пролет и лято, вероятно защото блокиращият процепите лед се изпарява и позволява на метана да премине в атмосферата на Марс.”
Един от трите района е край пукнатината Nili Fossae. Районът до края на миналата година се обсъждаше като евентуална площадка за кацане на космическия апарат Марсианска научна лаборатория, който ще бъде изстрелян през 2011 г. Другите райони са отдалечени на по 1000 км. Те са с различна геология. Единият е в югоизточния район при вулкана Syrtis Major. Другият е по-равен кратерен район, наречен Terra Sabae.

"Това са първите доказателства за конкретни източници на метан”, каза Майкъл Мума. Как този метан се освобождава обаче, остава неясно. Възможно е да е имало единично изригване на метан, или газът да излиза от процепи редовно. Както и да се образува, метанът се задържа в атмосферата неочаквано кратко. Слънцето разгражда метана за 350 години. На Марс той обаче изчезва много бързо. През 2006 г. нивата на метан в атмосферата са с 50 процента по-малко през лятото, отколкото през лятото на 2003 г., установи екипът на Мума. Ако метанът е бил освободен и в трите района еднократно, намаляването му означава, че той се задържа на планетата четири години.

Възможно е също метан да се произвежда всяко лято, като се освобождава, когато пръстта се затопли и разшири и така се отварят пори, съдържащи метан. Ако случаят е такъв, нивото през 2006 г. означава, че газът издържа по-малко от година. Какво може да разрушава метана толкова бързо? Химикали като водородния прекис, които може да се произвеждат от търкане на прашинките при силен вятър. Ако бъдат намерени джобове с прекис, това ще е доказателство за теорията.

Какъвто и да е източникът на метан, съществуването му показва наличие на течна вода под повърхността, като в нея има някакъв вид дейност - биологична или геологична.
Учените още нямат ресурси, за да определят източника на метан. Марсианската научна лаборатория обаче ще може да определи нивата на въглеродните изотопи в метана. Животът на Земята предпочита да обработва въглерод-12, така че ако метан с такъв въглерод бъде открит в изобилие на Марс, това ще насочи към биологичен произход.

Мума и другите учени казаха на пресконференцията, че вместо да търси само вода и признаци от минал живот на Марс, НАСА трябва да помисли да изследва местата с метан в бъдещите мисии и да търси настоящ живот под повърхността. Метанът е не само отпадъчен продукт от живи форми, той може да е и храна на живи организми.

Източници: New Scientist & БТА

Няма коментари:

Публикуване на коментар