вторник, ноември 02, 2010

Мисии за еднопосочна Марсианска колонизация: Предложението би свило разходите драматично, осигурявайки дългосрочен ангажимент



ScienceDaily (Oct. 20, 2010) — Бихте ли си взели еднопосочен билет до Марс, ако имате шанса да гледате изгрева над вулкана Olympus Mons, или може би да се разходите из обширните равнини на Vastitas Borealis?

Това е въпрос, който кара дори Dirk Schulze-Makuch да се замисли. Професорът от Washington State University, заедно с колегата си Paul Davies, физик и космолог от Arizona State University, привежда доводи за такава еднопосочна пилотна мисия до Марс в статия публикувана този месец в Журнал за Космология.

В статията, "Смело напред: Еднопосочна човешка мисия до Марс," авторите пишат, че технически подходяща, управлявана мисия до Марс и обратно е малко вероятна да се осъществи скоро – до голяма степен заради скъпото предложение, едновременно в контекста на финансови ресурси и политическа воля. И поради големия дял на разходите, които са свързани с осигуряването на безопасното завръщане на екипажа и апарата на земята, те отбелязват, че пилотирана еднопосочна мисия освен, че ще намали разходите няколко пъти, но също така и ще отбележи началото на дългосрочна човешка колонизация на планетата.

Досега Марс е най-обещаващ за поддържана колонозация и развитие, заключават авторите, поради приликите си със Земята в много насоки и, решаващо, притежава умерена повърхностна гравитация, атмосфера, изобилие на вода и въглероден диоксид, заедно с няколко важни минерала. Това е вторият най-близък планетарен съсед на Земята (след Венера) и пътуване до Марс отнема около шест месеца използвайки най-благосклонната опция за изстрелване и настоящата химична ракетна технология.

"Ние очакваме, че изследването на Марс би трябвало да започне и да продължи дълго време, основавайки се само на нашите еднопосочни пътешествия," казва Schulze-Makuch. "Единият от подходите би бил първоначално астронавтите да се изпратят по двойки, на два космически апарата, като всеки един да е с достатъчно доставки, така че да се установи един единствен аванпост на Марс. Еднопосочна човешка мисия до Марс би била първата стъпка в установяването на постоянно човешко присъствие на планетата."

Съзнавайки, че мисията ще бъде с екипаж от доброволци, Schulze-Makuch и Davies отбелязват, че астронавтите просто ще бъдат изоставени на червената планета за благото на науката. За разлика от мисиите Аполо до луната, те предлагат серии от мисии за определен период от време, достатъчни да поддържат дългосрочна колонизация.

"Наистина ще бъде малко по-различно от първите европейски заселници на северноамериканския континент, които напуснали Европа без да очакват да се върнат обратно," каза Davies по отношение на предлаганата еднопосочна марсианска мисия. "Изследователи като Columbus, Frobisher, Scott и Amundsen, въпреки че не са поемали на мисия с цел да останат в мястото, където отиват, са поели голям личен риск за да открият новите земи, съзнавайки че има значителна възможност да бъдат погубени опитвайки."

Авторите предлагат на астронавтите да им бъдат пращани провизии на периодична база от Земята с съдържащи основните нужни неща, но иначе от тях се очаква с течение на времето да увеличат ефективността си по отношение на използването на ресурсите достъпни на Марс. Евентуално, те предполагат, че аванпостът ще постигне само-задоволяване, и след това може да служи като централа за разширена колонизационна програма.

Предлаганият проект би започнал със селекцията на подходящо място за колонията, за предпочитане пещера или някакво подобно естествено укритие, както и наличие на близки ресурси като вода, минерали и др.

"Марс има големи естествени пещери от лава, и някои от тях са разположени на ниска височина в близост до бившия северен океан, което означава, че те биха приютили ледени наслагвания във вътрешността си, подобно на много пещери, които имат лед в себе си на Земята,” казва Schulze-Makuch."Ледените пещери ще са достатъчни за дълъг период от време за да разрешат нуждите от вода и кислород на заселниците. Марс няма озонов слой и няма магнитно поле, затова ледените пещери биха предоставили и защита от йонизиране и ултравиолетова радиация."

Статията предполага, че освен предлаганата „спасителна лодка” в случай на катастрофа на Земята, марсианската колония би предоставила и платформа за по-нататъшни научни изследвания. Астробиолозите са съгласни, че има вероятност Марс да приютява, или някога да е приютявал микробен живот, може би дълбоко под повърхността, и Davies и Schulze-Makuch предполагат, че научна инсталация на Марс следователно би била уникална възможност за изучаването на друго еволюционно минало.

"Марс също крие и богата геологична и астрономическа информация, която е почти недостижима от позицията на Земята, чрез използването на роботизирани сонди,” пишат също авторите. „Постоянно човешко присъствие на Марс би отворило пътя за сравнителна планетология на ниво невъобразимо за предишните поколения… Марсианска база би служила като трамплин за човешко/роботизирано изследване на външната слънчева система и астероидния пояс. И установяването на постоянно международно и разно-културно човешко присъствие на друг свят би имало големи позитивни политически и социални последици на Земята, и би служило като силно обединяваща и възвисяваща основа за цялото човечество.”

Въпреки, че те вярват, че стратегията за колонизиране на Марс с еднопосочни мисии пасва технологично и финансово на нас, Schulze-Makuch и Davies обявяват също, и че такъв проект ще изисква не само голямо международно сътрудничество, но и завръщане на изследователския и поемащ рискове дух от периода на великите открития на Земята. Те пишат, че когато са повдигнали идеята за еднопосочна колонизация на Марс сред научните си колеги, доста от тях проявили интерес към пътешествието.

"Неформални изследвания проведени след лекциите и презентации на конференции, са показали, че много хора имат желание да доброволстват за еднопосочна мисия, породено едновременно от научно любопитство, приключенския дух и съдбата на човечеството,” пишат те.

И да, Schulze-Makuch предложи, че той също би бил готов да тръгне на еднопосочна мисия до Червената Планета. Но се застрахова малко, казвайки че би искал да почака с изстрелването докато всичките му деца порастнат.

Източник: ScienceDaily

Няма коментари:

Публикуване на коментар