вторник, ноември 02, 2010

Потвърдено - бактерията Yersinia Pestis е причинa за средновековната епидемия „Черната Смърт”



Показани са петте места на археологически изследвания. Зелените точки показват тези места. Също така са показани и двата вероятни пътя на инфектиране (черните и червени линии) с Черната Смърт. (1347-1353) след Benedictow. (Credit: Besansky et al. Distinct Clones of Yersinia pestis Caused the Black Death. PLoS Pathogens, 2010; 6 (10): e1001134 DOI: 10.1371/journal.ppat.1001134)

ScienceDaily (Oct. 8, 2010) — Последните тестове проведени от антрополозите от университета Johannes Gutenberg, в Mainz (JGU) са доказали, че бактерията Yersinia pestis наистина е била причинният агент зад „Черната смърт”, която е бушувала из Европа в Средните векове.

Причината за епидемията винаги е била противоречива и други патогени често са били обявявани за вероятни причинители, в частност за северните европейски региони. Използвайки анализи на ДНК и протеини от скелети на жертви на чумата, международна група водена от учени от Mainz доказаха, че Yersinia pestis наистина е била причинител на Черната Смърт през 14-ти век и на последващите епидемии, които продължили да избухват из европейския континент през следващите 400 години. Тестовете проведени върху генетичен материал от масови гробове в пет страни също така са идентифицирали най-малко два непознати дотогава типа на Yersinia pestis, които се оказали патогени.

"Нашите открития показват, че чумата е пътувала из Европа най-малко по два канала, които след това поели по свои индивидуални пътища," обяснява д-р Barbara Bramanti от Institute of Anthropology of Mainz University. Разработката, публикувана в списанието с отворен достъп PLoS Pathogens, сега предоставя нужната основа за провеждането на детайлна историческа реконструкция на разпространението на болестта.

От няколко години, Barbara Bramanti изследва главните епидемии, които са бушували из Европа и техните вероятни селективни последици, като част от проект финансиран от German Research Foundation (DFG). От наскоро публикуваната работа научаваме, че 76 човешки скелета са били изследвани от предполагаеми масови гробове за жертви на чумата в Англия, Франция, Германия, Италия и Холандия. Докато други инфекции, като проказата например може да бъде лесно идентифицирана дълго след смъртта по деформираните кости, проблема, който възниква при изследването на жертвите на чумата, се състои във факта, че болестта може да доведе до смърт само за няколко дни и без да остави видими следи.

С малко късмет, ДНК от патогена може все още да е запазена в зъбната пулпа или да има следи от протеини в костите. Дори тогава, засичането им е много трудно, и може да бъде изкривено от вероятно замърсяване. Групата водена от Bramanti е открила резултатите си от анализа на стар генетичен материал, познат като древно ДНК (aDNA): Десет проби от Франция, Англия и Холандия са показали специфичен за Yersinia pestis ген. Тъй като пробите от Парма, Италия и Аусбург, Германия, не са дали резултати, те са били подложени на друг метод познат като имунохромотография (подобно на метода използван при домашните тестове за бременност), и този път групата е имала успех.

След като инфекцията с Yersinia pestis е била потвърдена със сигурност, Stephanie Hänsch и Barbara Bramanti използвали анализ от около 20 маркера за да тестват дали един от познатите типове бактерии "orientalis" или "medievalis" е бил наличен. Но нито един от тези типове не е бил открит. Вместо това, били идентифицирани два непознати типа, които били по-стари и се различавали от модерните патогени открити в Африка, Америка, Близкия Изток и регионите на бившия Съветски Съюз. Един от тези два типа, за които се счита, че са допринесли значително за катастрофалния изход на чумата през 14-ти век, най-вероятно не съществува днес. Другият изглежда, че има прилики с типовете, които наскоро бяха изолирани в Азия.

В реконструкцията си, Hänsch и Bramanti показват пътя на инфекцията, протичащ от първоначалното транспортиране на патогена от Азия към Марсилия през Ноември 1347, през западна Франция към северна и над Англия. Поради факта, че два различни типа Yersinia pestis са били открити в Bergen op Zoom в Холандия, двамата учени вярват, че южните територии на Холандия, не били директно инфектирани от Англия или Франция, а по-скоро от Севера. Това би индикирало друг път на инфекцията, който се простира от Норвегия през Friesland и надолу към Холандия. За да се разкрие пълния път на епидемията са нужни са по-нататъшни изследвания.

"Историята на тази пандемия," заявява Hänsch, "е много по-комплицирана, отколкото си мислехме преди."

Нота на редактора: Тази статия не предоставя медицински съвет, диагноза или лечение.

Източник: ScienceDaily

Няма коментари:

Публикуване на коментар