сряда, декември 01, 2010

Енигмата на липсващите звезди в Локалната група може би е разрешена



Физиците имат обяснение за 'липсващите' звезди в локалната група от галактики, включваща Андромеда и нашия Млечен Път (показан горе). (Credit: iStockphoto/Pere Sanz)

ScienceDaily (Nov. 19, 2010) — В локалната група от галактики, която включва също и Андромеда и Млечния Път, има около 100 милиарда звезди. Според калкулациите на астрономите – трябва да има повече. Сега, физици от Университета в Бон и Университета St. Andrews в Шотландия са открили обяснение за тази разлика.

Тяхното изследване ще се появи в предстоящия брой на Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Нови звезди се раждат постоянно във Вселената – в Млечния Път около 10 бройки за година. От темпа на растеж в миналото, можем общо да изчислим колко населено би трябвало да е пространството. Но проблема, е че резултатите от такива калкулации не пасват на действителните ни наблюдения. "Всъщност трябва да има много повече звезди от това, което виждаме," казва Dr. Jan Pflamm-Altenburg, астрофизик в Argelander-Institut für Astronomie при Университета в Бон.

Така че, къде са тези звезди?

От години, астрономите търсят подходящо обяснение за това разминаване. В сътрудничество с Dr. Carsten Weidner from St. Andrews University, Dr. Pflamm-Altenburg и Professor Dr. Pavel Kroupa, професор по астрофизика в Университета в Бон, може би са намерили решение. Изглежда, че досега степента на раждаемост просто е бил надценен. Но отговора не е толкова прост, колкото звучи. Очевидно, грешката на предположението се случва само в периодни на особено високо производство на звезди.

Причината за това лежи в начина по който астрономите изчисляват степента на раждаемост."За локалната Вселена – т.е. Млечния Път и близките галактики – е сравнително лесно, " обяснява проф. Kroupa. "Тук, ние можем да броим младите звезди една по една, използвайки огромни телескопи."

Проблемът с този метод е, че той работи само в непосредствена близост до нас. Много галактики са толкова далече, че дори и най-добрите телескопи просто пропускат малките им звезди. При късмет, случайно има една голяма звезда из новобранците в космоса. Такава звезда, дори и да не може да се открие като индивидуална звезда, оставя следи в светлината дори и на най-далечните галактики. Бройката на големите звезди следователно определя силата на тази следа.

В непосредствена близост, тези големи звезди се появяват във фиксирана вероятност. Винаги има „едно голямо звездно бебе” с вероятност 300 към 1. Това числово съотношение изглежда, че е универсално. Така, че то е било достатъчно за астрономите да разберат бройката на големите звезди, като това им е позволило да определят броя на новородените звезди просто умножавайки предното число по 300.

Есплозия на населението в космоса

Наскоро обаче, астрономи от Бон, около проф. Kroupa са започнали да се съмняват във фиксираното съотношение. Тяхната хипотеза е, че във времена, когато галактическите люпилни са произвеждали нон-стоп, те са генерирали значително по-висок брой на големи звезди отколкото е нормално. Причината за това, според тази теория, е т.нар. звездна блъсканица. За звезди, които не са единствени деца; те се раждат в групи, като т.нар. звездни купове. При раждане, куповете са винаги с подобен размер – бе значение дали съдържат 100-тина звездни ембриона или 100 000.

Следователно, при времена на голям растеж на раждаемостта, пространството може да е тясно в звездните купове. Астрономите наричат такива галактики, които имат голяма маса „ултра-компактни галактики джуджета,” или UCD-та накратко. В тези, нещата са толкова стегнати, че някои от младите звезди се сливат при формирането си. По този начин, се повявяват много повече масивни звезди отколкото е нормално. Тогава съотношението малки-големи звезди става само 50 към 1. „С други думи, ние сме увеличили доста бройката на новоформираните малки звезди,” обяснява д-р Carsten Weidner.

Изследователите от Бон и St. Andrews сега са коригирали степента на раждания според предвижданията на теорията за звездната навалица. С окуражаващ резултат – те всъщност да достигнали бройката на звездите, които могат да се видят днес.

Източник: ScienceDaily

Няма коментари:

Публикуване на коментар