неделя, септември 11, 2011

Дали Вселената ни се намира в балон? Първият наблюдателен тест на ‚Мулти-вселената‘


Отпечатъците на колизии между "балони" в различни етапи на анализа. Колизия (горе в ляво) предизвиква температурна модулация в CMB температурна карта (горе в дясно). 'Петното' асоциирано с колизията се идентифицира с голяма локализирана структура (needlet) долу в ляво, и присъствието на граница е отбелязано с голям отговор от алгоритъма за засичане на ръба (долу в дясно). Паралелно със стъпката за локализиране на ръба, ние изчисляваме и Bayesian параметър и модел-селекционен анализ. (Credit: Image courtesy of University College London)

ScienceDaily (Aug. 3, 2011) — Теорията, че Вселената ни се намира в балон, и че съществуват многобройни алтернативни Вселени в техни си балони – съставляващи ‚мултивърса‘ или т.нар. Мулти-вселена – за пръв път ще бъде тествана от физиците.

Два изследователски доклада публикувани във Physical Review Letters и Physical Review D са първите, които описват подробно търсенето на отпечатъците на други Вселени. Физиците търсят структури подобни на дискове в космическото микровълново лъчение (CMB) – остатъчната топлинна радиация/лъчение от Големия Взрив – което, може да ни даде доказателства и улики за колизии между други Вселени и нашата собствена. Много модерни теоретици по фундаментална физика предричат, че нашата вселена се намира в балон. Освен нашия балон, ‚мултивърса‘ ще съдържа и други, като всеки от тях съдържа Вселена. В другите ‚джобни вселени‘ фундаменталните константи, и дори основните закони на природата, може да са различават.

Досега, никой не е успял да намери начин да търси ефективно знаци за колизии между вселени-балони – и следователно доказателство за мултивърса – в CMB радиацията, като дископодобните шаблони в радиацията може да са локализирани навсякъде в небето. Освен това, физиците трябва да могат да тестват дали шаблоните, които биха открили са резултат от колизии или просто случайни образци в шума на информацията.


Група космолози базирани в University College London (UCL), Imperial College London и Perimeter Institute for Theoretical Physics са се заели с този проблем. "Търсенето на всички възможни райони с възможни отпечатъци от колизии в небето е много труден статистически и изчислителен проблем," казва Dr Hiranya Peiris, съ-автор на изследването от UCL Department of Physics and Astronomy. "Но, точно това възбуди любопитството ми."

Групата е провела симулации, как би изглеждало небето със и без космически колизии и развила нов алгоритъм за да определи, кой вариант пасва с информацията на CMB от NASA's Wilkinson Microwave Anisotropy Probe (WMAP). Те поставили първата наблюдателна горна граница на това, колко отпечатъка от колизии между „балони“ би трябвало да има в небето описано от CMB.

Stephen Feeney, PhD студент в UCL, който създал мощния компютърен алгоритъм за търсене на отпечатъци от колизии между „вселените-балони“, и съ-автор на изследването, каза: "Работата представлява възможност за тестване на теория, която е наистина зашеметяваща: че ние съществуваме в обширна мулти-вселена, където други вселени постоянно се появяват/изникват."

Една от многото дилеми, пред които се изправят физиците е, че хората са много добри в намирането на шаблони в информация, която може да е просто съвпадение. Алгоритъмът на групата, обаче е трудно може да се излъже. Той налага много стриктни правила относно това дали информацията пасва в шаблон или е просто случайност.

Dr Daniel Mortlock, съ-автор от Department of Physics в Imperial College London, каза: "Лесно е да се спекулира с интересни шаблони в случайна информация (също като ‚лицето на Марс‘ което, като се види по-отблизо се оказва, че е най-обикновена планина), така че ние отделяме голямо внимание на това, колко е вероятно нещата, които откриваме да се дължат на случайността."

Авторите отбелязват, че тези първи резултати не са достатъчно убедителни за да се потвърди или отхвърли теорията. WMAP, обаче не е последната дума: нова информация в момента идва от сателита Планк на Европейската Космическа Агенция, която трябва да помогне за разрешаването на пъзела.

Източник: ScienceDaily

1 коментар:

  1. В космоса всичко има формата на окръжност - планетите, сателитите им, звездите, галактиките. И всички те се въртят в относителна окръжност, било сами около себе си, около централна звезда или около галактическо ядро, затова и една Вселена, колкото и да казват, че е безкрайна, е възможно да се върти например сама в себе си - по този начин завихряйки и всички обекти и състояния, които съдържа, давайки им формата на балонест овал, - а може и да е в нещо много по-мащабно, което съдържа самата Вселена. Следователно, ако приемем, че е така, нашата Вселена би трябвало да не прави изключение от космическите закони и защо не да е и тя с формата на окръжност и да обикаля в елипсовиден ход около някой вселенски център заедно с безброй Вселени като нея.

    ОтговорИзтриване