неделя, ноември 18, 2012

Как са се появили галактиките: Астрономи обясняват Последователността на Хъбъл


Фигура представяща Последователността на Хъбъл.От ляво са елиптичните галактики, с техните форми вариращи от сферични (E0) до издължени (E7). Тип S0 е междинен между елиптичните и спирални галактики. Горната линия вдясно от обекти се простира от Sa (гъста спирала) до Sc (рядка спирала). Долната дясна линия показва пресечените спирали, които варират от гъсто разположени ръкави SBa до такива  по нарядко SBc типове. (Credit: Image: Ville Koistinen)

ScienceDaily (Jan. 13, 2010) — За пръв път, двама астрономи обясниха разнообразието от форми в галактиките във Вселената. Учените, д-р Андрю Бенсън (Andrew Benson) от Калифорнийския Технологичен институт (Caltech) и д-р Ник Дьоворо (Nick Devereux) от Университета Embry-Riddle в Аризона, са проследили еволюцията на галактиките през 13 милиарда години от началото на Вселената до днешни дни.

Техните резултати ще се появят в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Галактиките са струпвания на звезди, планети, газ и прах, който съставлява по-голямата част от видимия космос. Най-малките галактики имат няколко милиона звезди, докато при най-големите техния брой достига милиони милиона (трилиони) звезди.

Американският астроном Едуин Хъбъл пръв е разработил таксономия за галактики през 1930-те, която в последствие е станала известна като ‘Последователността Хъбъл’. Съществуват три базови форми: спирални, където рамената от материал се протягат от диск от малко струпване в центъра, пресечени спирали, където рамената се протягат от диск, който е по издължен, и елиптични, при които звездите са разположени в център без рамена или диск.

За сравнение, галактиката в която живеем, Млечния път, има между 200 и 400 хиляди милиона звезди и е класифицирана като пресечена спирала. Обяснението на Последователността на Хъбъл е сложно. Различните видове ясно произтичат от различни еволюционни пътища, но досега детайлното обяснение убягваше на учените.

Бенсън и Дьоворо комбинираха информацията от инфрачервения Two Micron All Sky Survey (2MASS) с техния сложен GALFORM компютърен модел, за да произведат еволюционната история на Вселената през тези 13 милиарда години. За тяхна изненада, техните изчисления репродуцираха не само различни галактични форми, но и техните сравнителни бройки.

"Ние бяхме смаяни от това, че нашия модел предрече едновременно изобилието и разнообразието във видовете галактики, толкова прецизно,” каза Дьоворо. „Това наистина увеличи увереността ми в модела,” добави Бенсън.

Моделът на астрономите е подкрепен от използва 'Lambda Cold Dark Matter' модела на Вселената. Тук 'Lambda' е мистериозния компонент 'тъмна енергия', за който се вярва, че съставлява 72% от космоса, като студената тъмна материя заема 23%. Само 4% от Вселената се състои от познатата ни видима или „барионична” материя, която съставлява звездите и планетите, от които са направени галактиките.

За галактиките се вярва, че са вплетени в много големи халота от тъмна материя и Бенсън и Дьоворо вярват, че те са ключови за еволюцията им. Техния модел предполага, че броя на сливанията между тези халота и техните галактики ни движи към крайния резултат – елиптичните галактики произтичат от многобройни сливания, докато не останат дисковидни галактики. Нашия Млечен път е пресечена спирална галактика, което предполага, че има сложна еволюционна история, само с малки сблъсъци и поне един епизод, в който вътрешия диск е колапсирал за да формира голям издължен диск.

"Тези нови открития поставят ясна посока на бъдещите изследвания. Нашата цел е да сравним предсказанията на този модел с наблюденията на по-далечни галактики, видени в снимките от Хъбъл и тези от телескопа, който скоро ще бъде изстрелян -  James Webb Space Telescope (JWST)," каза Дьоворо.

Източник: ScienceDaily

Няма коментари:

Публикуване на коментар